Разбъркани мисли за Огилви и инфлуенсърите
Огилви! Титанът!
Едва ли има човек занимаващ се сериозно с маркетинг, който не знае името му.
През годините си в рекламната индустрия, Дейвид Огилви създава някои рекламни кампании, които са икони и поставя основите на рекламата, както я познаваме сега.
Без завършено образование, на 37 годишна възраст с едва 6000 щатски долара в банката, стартира своята рекламна агенция през 1949 г Преди това е работил като като готвач, продавач, дипломат и фермер. ( Поредното доказателство, че когато искате да направите нещо, годините или образованието, което притежавате или не – не са пречка да го направите. )
Вече за всички е ясно, че нито един бизнес не може да успее без ефективни рекламни усилия. Докато преди рекламите бяха от уста на уста или чрез използване на брошури и големи банери, последните 20 години те станаха дигитално ориентирани, като се очаква да направим рекламата по-уникална, креативна и ефективна.
И тук напреден план се появяват инфлуенсърите.
Вече до толкова свикнахме с инфлуенсърите или "инфлуенсърствуващите" - както често обичам да ги наричам, че се замислих, дали въсщност хората осъзнават стойността на продукта, който инфлуенсърите предлагат ? Или водени от конформизма, купуваме продукта, само защото всички така правят или защото "еди-коя-си" звезда ни го предлага?
Ако все още има "мохикани", които не знаят, какво е инфлуенсър, набързо обяснявам дефиницията. Инфлуенсър е сравнително нова дума, която произлиза от глагола Influence – повлиявам, оказвам въздействие. Казано по-просто, това са хора, които имат силно влияние в социалните мрежи, голям брой последователи, хора на които поведението и мнението им оказва влияние върху средностатистическия интернет потребител.
Основният принцип на инфлуенсър маркетинга е деликатна реклама, приличаща по-скоро на приятелски съвет, от известен и влиятелен човек. Според списание Forbes , влиятелните лица могат да се категоризират в 6 типа:
• звезди;
• журналисти;
• видни фигури в бранша;
• анализатори;
• посредници;
• влиятелни лични марки.
Докато си размишлявах за инфлуенсърите се зачудих, ако Дейвид Огилви беше жив, какво ли щеше да мисли за тях? Не се наложи дълго да се чудя, сетих се за някои негови цитати и намерих отговорът, който вероятно би използвал.
„Хората имат навика да запомнят знаменитостта, а да забравят продукта. Не знаех това, когато платих на Елинор Рузвелт 35 000 долара, за да рекламира маргарин.“
Доста красноречиво, нали?
Разбира се, далеч съм от идеята да отричам инфлуенсърите или целия маркетингов подход.
Все пак 80% от маркетолозите намират инфлуенс маркетингът за ефективен и вероятно е така. Потребителите следват инфлуенсърите, абонират се за каналите им, попиват поведението им, инфлуенсърите се превръщат в част от ежедневието им, един от начините им за развлечение.
И пак се сещам за Огилви, който казва и друго:
" Аз не смятам рекламата за развлечение или за форма на изкуство, а за информационно средство. Когато създам реклама, не искам да ми разправяте, че я намирате за „креативна“. Искам тя така да ви заинтересува, че да купите продукта."
Според него, целта на рекламата не е да развлича зрителя, а да му продаде нещо.
И още няколко цитата отново от Дейвид Огилви:
И една интересна история за Дейвид Огилви.
По време на една от сутрешните си разходки в Ню Йорк, Дейвид Огилви забелязал на улицата мъж, който просел. Той държал в ръцете си табела с надпис: „Сляп съм, помогнете!“
В шапката до него имало само няколко монети.
Дейвид Огилви свалил табелата от врата на просяка, извадил маркер и написал нещо на гърба й. После я върнал обратно, но я сложил така, че хората да могат да четат новия надпис.
Когато се прибирал по обратния път, Огилви бил доволен да види, че до просяка стояла шапка, пълна с пари.
Слепецът го разпознал и попитал:
– Ти ли смени надписа на табелата? Какво написа?
– Истината. Също като тебе, но по малко по-различен начин.
Надписът гласял: “Днес е хубав ден, но аз не мога да го видя!”
В крайна сметка, нищо не е толкова важно, колкото умението ни да продаваме. Да продаваме идеите си, начина си на мислене, продуктите си и себе си. Продаването е най-скъпо платената работа на света ако сте добри и знаете на къде отивате.
Огилви! Титанът!
Едва ли има човек занимаващ се сериозно с маркетинг, който не знае името му.
През годините си в рекламната индустрия, Дейвид Огилви създава някои рекламни кампании, които са икони и поставя основите на рекламата, както я познаваме сега.
Без завършено образование, на 37 годишна възраст с едва 6000 щатски долара в банката, стартира своята рекламна агенция през 1949 г Преди това е работил като като готвач, продавач, дипломат и фермер. ( Поредното доказателство, че когато искате да направите нещо, годините или образованието, което притежавате или не – не са пречка да го направите. )
Вече за всички е ясно, че нито един бизнес не може да успее без ефективни рекламни усилия. Докато преди рекламите бяха от уста на уста или чрез използване на брошури и големи банери, последните 20 години те станаха дигитално ориентирани, като се очаква да направим рекламата по-уникална, креативна и ефективна.
И тук напреден план се появяват инфлуенсърите.
Вече до толкова свикнахме с инфлуенсърите или "инфлуенсърствуващите" - както често обичам да ги наричам, че се замислих, дали въсщност хората осъзнават стойността на продукта, който инфлуенсърите предлагат ? Или водени от конформизма, купуваме продукта, само защото всички така правят или защото "еди-коя-си" звезда ни го предлага?
Ако все още има "мохикани", които не знаят, какво е инфлуенсър, набързо обяснявам дефиницията. Инфлуенсър е сравнително нова дума, която произлиза от глагола Influence – повлиявам, оказвам въздействие. Казано по-просто, това са хора, които имат силно влияние в социалните мрежи, голям брой последователи, хора на които поведението и мнението им оказва влияние върху средностатистическия интернет потребител.
Основният принцип на инфлуенсър маркетинга е деликатна реклама, приличаща по-скоро на приятелски съвет, от известен и влиятелен човек. Според списание Forbes , влиятелните лица могат да се категоризират в 6 типа:
• звезди;
• журналисти;
• видни фигури в бранша;
• анализатори;
• посредници;
• влиятелни лични марки.
Докато си размишлявах за инфлуенсърите се зачудих, ако Дейвид Огилви беше жив, какво ли щеше да мисли за тях? Не се наложи дълго да се чудя, сетих се за някои негови цитати и намерих отговорът, който вероятно би използвал.
„Хората имат навика да запомнят знаменитостта, а да забравят продукта. Не знаех това, когато платих на Елинор Рузвелт 35 000 долара, за да рекламира маргарин.“
Доста красноречиво, нали?
Разбира се, далеч съм от идеята да отричам инфлуенсърите или целия маркетингов подход.
Все пак 80% от маркетолозите намират инфлуенс маркетингът за ефективен и вероятно е така. Потребителите следват инфлуенсърите, абонират се за каналите им, попиват поведението им, инфлуенсърите се превръщат в част от ежедневието им, един от начините им за развлечение.
И пак се сещам за Огилви, който казва и друго:
" Аз не смятам рекламата за развлечение или за форма на изкуство, а за информационно средство. Когато създам реклама, не искам да ми разправяте, че я намирате за „креативна“. Искам тя така да ви заинтересува, че да купите продукта."
Според него, целта на рекламата не е да развлича зрителя, а да му продаде нещо.
И още няколко цитата отново от Дейвид Огилви:
- "Рекламата може и да убеди човек да купи некачествена стока, но само веднъж."
- "Ако говорят за рекламата, значи тя е лоша. Ако говорят за стоката, значи рекламата е добра."
- „Колкото по-висока е цената, толкова по-желана става стоката в очите на потребителя.”
И една интересна история за Дейвид Огилви.
По време на една от сутрешните си разходки в Ню Йорк, Дейвид Огилви забелязал на улицата мъж, който просел. Той държал в ръцете си табела с надпис: „Сляп съм, помогнете!“
В шапката до него имало само няколко монети.
Дейвид Огилви свалил табелата от врата на просяка, извадил маркер и написал нещо на гърба й. После я върнал обратно, но я сложил така, че хората да могат да четат новия надпис.
Когато се прибирал по обратния път, Огилви бил доволен да види, че до просяка стояла шапка, пълна с пари.
Слепецът го разпознал и попитал:
– Ти ли смени надписа на табелата? Какво написа?
– Истината. Също като тебе, но по малко по-различен начин.
Надписът гласял: “Днес е хубав ден, но аз не мога да го видя!”
В крайна сметка, нищо не е толкова важно, колкото умението ни да продаваме. Да продаваме идеите си, начина си на мислене, продуктите си и себе си. Продаването е най-скъпо платената работа на света ако сте добри и знаете на къде отивате.
